Днес живеем в динамичен свят, състоящ се от генно модифицирани храни,  изкуствени материи и крупно строителство. Те ни ожграждат отвсякъде и по този начин ни изолират от естествения кръговрат на природата. Хората се стремят към такт и ефективност, винаги бързат досущ като своите безжизнени подобия машините. За щастие на някои и за съжаление на други това не се получава, тъй като човекът за разлика от машината е емоционален – той чувства: може силно да мрази, но и силно да обича, може да е безразличен, ревнив, егоистичен, дори двуличен. Човек е скорост. „Защо пък скорост” – ще побързат да ме попитат някои. Защото всеки ден се появяват нови и нови технологии, които имат за цел да улеснят живота ни: да ни спестят част от задълженията, да подобрят комуникацията, да ни направят по-красиви и ако щете – да спасят живота ни. Обаче тази скорост има и недостатъци. Тези напредъци могат да ни изнервят, да ни наранят, да ни отдалечат от любимите ни хора, да унищожат Земята-нашият дом и да ни убият. Хората са мобилни благодарение на техниката, това улеснява живота им и им спестява време. Тази възможност обаче може да бъде нож с две остриета. Представете си с тази скорост докъде можем да стигнем, както в положителен, така и в отрицателен аспект.

Не сте убедени, че човек е скорост? Нека тогава да направим една ретроспекция на събитията. Връщаме се в самото начало, когато според Библията Бог е създал хората по свой образ. Адам и Ева са изгонени от Едем, защото без разрешение са яли от дървото на познанието. Това е пурвото „откритие” – нов живот, изпълнен с труд и пот на чело за насъщния. Друго откритие пак от Библията е първото убийство. Друго известно откритие е, че земята е кръгла и се върти, което улеснява пътуванията и до днес. Или пък механичната теория на Рене Декарт от 17 век, която се превръща в базистна идея за създаването на изкуствен интелект в наши дни. Говори се, че тези машини ще бъдат по умни от човека. Наречете ме консервативна, но  моето мнение е, че това би било в ущърб на  хората. От една страна ще бъдат заместени от машините и ще се увеличи безработицата. От друга страна, може би малко невероятно, но представете си, че освен, че освен, че са проектирани умни, нещо в проекта се обърка и те започнат  да изразяват  собствено мнение и пожелаят да ни завладеят. Няма да е особено трудно да го направят. Тогава е възможно дори да престанем да съществуваме.

Аз не отричам предимствата на прогреса, но определено не ги и поощрявам. Веднага отговарям защо. Ами, да видим телевизията, радиото и интернет като откритие. Да, съгласна съм, че и трите внасят знание и осведоменост в живота ни, защото „Знанието е сила.”, но някои предавания, вместо да бъдат полезни, указват крупни щети върху психиката на хората. Такива са филните с насилие и убийства, еротичните филми, пошлите чалга песни и облекло на чалгаджийките, на които всеки втори тийнейджър подражава и вместо да излезе да порита топка в хубавото, затлъстява пред компютъра.

Тази несъобразена скорост на развитие изнервя и изморява човека, той води забързан живот, отделя повече време на работата си и по малко – на семейството си, стремейки се да използва всяка секунда, за да измисли нещо уникално, нещо ново, което би трябвало да му спести времето например в работата, за да обръща повече внимание на семежството. Но това време никога не идва, защото когато той измисли това нещо, той през глава се хвърля в следващ проект, и пак бърза, твори ли твори. Докога?