Just simple - life :: Кике, къде отиде?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.10.2010 18:33 - Кике, къде отиде?

Автор: thewildrose Категория: Лични дневници

Прочетен: 506 Коментари: 0 Гласове:

   Имаше едно момиче, най-слънчевото, което познавам! Казваше се Кики. Имаше златни коси и небесносини очи. Знаехме се от деца. Играехме заедно, празнувахме заедно! Когато родителите ми се разведоха и ние се отдалечихме до някаква степен, но все пак бяхме приятелки. Продължихме да играем заедно и да излизаме. Никога няма да забравя онова лято, когато се събрахме на село у тях и гримирахме брат й. Изглеждаше много смешно със сини сенки и розово червило. Гримирахме се и се къдрехме с часове, за да излезем и да се разходим за два часа. Споделяхме първите си трепети от любовта. После малко се отдалеихме. И все пак ни оставаше време за някое кафе или за разговори в интернет или засичания навън. Ходихме заедно на концерт на Слави Трифонов. Последното ни излизане беше на пицария в Меден рудник. Беше ни много весело. Вечерта завърши с разходка из парка и няколко луди снимки. Помня последното ни разминаване на спирката – точно преди бала й, на който тя ме покани. Беше много красива. Помня последния ни разговор – говорехме за снимките за бала. Аз й пратих от моя фотоапарат. Така и не получих нейните. Яд ме е, че за тези пет месеца от последната ни среща не й се обадих за поне още едно кафе, не я попитах къде е приета, а научих от татко, не успях да я попитам харесва ли й студентството, не успях да я прегърна за последно и да видя топлата усмивка, усмивката на слънчевото момиче!
   Вчера сутринта из селото се разнесе мълва, че Кики е катастрофирала. Вечерта слухът се потвърди. Не можа да се разбере какво точно се е случило. Научих само, че не е имало места в автобуса да се прибере от Свищов за Бургас и явно е решила да отиде с колеги на купон в друг град. Казват, че лаптопа й бил оставен отворен, а багажът й – опакован и оставен в куфара. По пътя на един остър завой край Левски(Плевенско - на 140 км от Свищов) явно шофьора е карал бързо, не успява да вземе завоя и колата се блъска странично в камион. Кики загива на място, шофьорът умира на път за болницата, едното момичетата се разминава с наранявания, но не може да каже какво се е случило дали от шока или от сътресението. Останалите две момичета не са пострадали и след прегледа изчезват без да са успели да ги разпитат. Приятелят на Кики звънял сумати пъти. Накрая следователят вдигнал телефона. Приятелят й се обадил на брат й, защото нямал номера на родителите. Брат й казал на баща им, но той не повярвал. След това се обадил и следователят. Вечерта късно в десет часа са занесли тялото на село.
   Днес беше погребението. Когато отидох, тя беше студена като лед, лицето й беше прежълтяло и полилавяло, веждата й беше зашита, а устата – закрита с кърпа. Беше сложена в бял ковчег и покрита с цветя. До нея стояха майка й и двете й баби. Майка й приличаше на призрак: беше бяла като платно, натъпкана с успокоителни, неспала вече четиресет и осем часа, неспираща да говори:”Златното ми момиче, къде ще те пращаме? Няма да те пусна там. Как ще те пусна да идеш?” Не можеше да се държи на краката си, налагаше се да й помагат да ходи. Не оставяше детето си и за миг и не спираше да плаче. Дядо й си скубеше косите на двора. Гледката беше потресаваща. Дори татко се разплака. Цялото село се извървя да поднесе саболезнования и да бъде с нея.
     Аз също не можах да спя онази нощ. Мама първа научи и се чудеше как да ми каже. До последно отказвах да повярвам. Когато влязох в стаята с белия ковчег, се вцепених. Очите ми се напълниха със сълзи. А онзи ден празнувахме бала й. С треперещи ръце оставих върху нея осемте бели хризантеми и излязох.
   След няколко часа вратите се отвориха и белият ковчег се понесе надолу по стълбите към ремаркето. Едно от момчетата взе кръста и тръгна напред. Последваха го съученичките й, които две по две носеха четири венеца с цветя. След тях за последно „тръгна” Кики с балната си рокля...
   Къде отиде, Кики в този бял ковчег, млада и зелена в тази черна земя? Къде отиде слънчевото момиче? Слънцето, което озаряваше толкова много души, лежи заровено в земята. Защо позитивните хора умират, а не проклетите? Защо тези, които го заслужават повече Господ ги пази, а не пази невинните, чисти души, стойностните хора?
   Кики, аз няма да те забравя! Няма да забравя усмивката ти, смеха ти, широко отвореното за малко и голямо сърце. На прощаване няма да напиша:”Почивай в мир!”, защото ти си жива и винаги ще живееш в моето и в сърцата на семейството и приятелите си!

Нагоре

Тагове: отиде,