Валеше дъжд,
а нещо в сърцето ми трептеше,
валеше дъжд,
а розата твоя ухаеше,
валеше дъжд,
но грееше слънце.
Почакай, това не е слънце,
а твоята усмивка топла!
Валеше дъжд,
а аз се носех като птица,
валеше дъжд,
а се чувствах като светица.

Валеше дъжд,
и изведнъж нещо стана,
студ в душата ми настана!
Валеше дъжд,
и гръмотевица проглуши тишината,
валеше дъжд,
и тъмнина настана в душата,
валеше дъжд,
а едно сърце бе обвито в тъга,
валеше дъжд,
и всичко потъна в мъгла,
валеше дъжд,
и нито лъч не засия.
Просто валеше дъжд,
а аз останах сама под дъжда!